Мрачната част на гората

Тъмната част на гората беше много страховито място. Малцина хора се осмеляваха да идват тук, понеже беше пълно с жадни вампири.

Нали знаете онова тънко, свежо ухание, което се появява във въздуха след буря? Съвсем ненатрапчиво и нежно, но все пак толкова завладяващо, чисто и живо, че ви кара да се чувствате малки и крехки? То се вплита в косите ви… вмъква се в кръвта… изпълва дробовете ви… кара ви да искате да изпиете въздуха, да разперите ръце и просто да тичате като малко дете с тайната надежда, че още малко по-високо ако скочите, и ще полетите?
Казва се пролет.
Сега наоколо всичко беше шарено от цветя и цъфнали дървета. Но това съвсем не ме радваше. Чувствах се ужасно. Не обичах пролетта, не обичах мириса на свежи цветя, не понасях въодушевените крясъци на децата, които играеха на близо. Отидох в гората, точно в мрачната част, където не се очакваше да видя никой от щастливите безгрижни хора..
Седнах на земята, облегнах се на дървото и запалих една цигара.
Не след дълго усетих чуждо присъствие. Беше човек, а аз бях в настроение за убиване. Нека видим дали си струва.
Скоро тъмния силует, който видях се приближи. Първоначално не ме видя, но когато я поздравих тя се обърна към мен.
-Хм, здравей. Това не е особено приятно място за разходки, не мислиш ли?